Автоимунен хепатит – некласифицирано чернодробно заболяване

Заболяването, известно като автоимунен хепатит представлява сериозно възпалително заболяване на черния дроб, настъпването на което е в резултат на имунна реакция, пряко насочена срещу нормалните протеини в клетките на органа. Ето защо и носи името автоимунен.

hepatit-A_12От своя страна автоимунният хепатит се дели на три подтипа, като класификацията зависи от наличието на антитела. Означават се като тип 1,2 и 3. Първите два типа са често срещани само в детска възраст, докато третият е характерен за зряла възраст. Все още не се знаят точните причини за възникването на заболяването автоимунен хепатит. Има специализирани мнения, че като катализатор, провокиращи фактори играят ролята такива състояния като вирусът на Епщайн – Бар, прекаран хепатит А или Б или ХИВ инфекция.

Увреждането, което в следствие на това настъпва, се характеризира със срив на регулацията на имунната система, като протеините в черния дроб, които иначе са нужни антигени за правилното функциониране на органа, биват разпознавани като чужди и вредоносни клетки. И в резултат на това се отключва чернодробна некроза. В резултат на това срещу непознатите за организма протеини в черния дроб се образуват антитела, които циркулират в кръвта. Предполага се, че има генетични фактори, които могат да го отключат.

От трите подтипа най-често в чернодробна цироза се изражда 2 тип. Най-често са засегнати деца над 2 годишна възраст. В началото заболяването преминава остро, и е много трудно да се различи от острия вирусен хепатит, наблюдава се и жълтеница.

Симптомите, които най-често се наблюдават при автоимунен хепатит са: висока температура, кожни обрви по цялото тяло, уголемяване на лимфните възли, артрит, анемия, тромбози и др. 

Лечението се извършва като се подтиска имунната система чрез глюкокортикостероиди. Използва се най-вече Преднизолон.

Author: admin

Share This Post On